Добре дошли в Блогария

blog me
Добре дошли в Блогария – страната, където все още сме много големи на думи, но не и на дела. Тук прелива от фенове на клавиатурата и късия текст. Прелива от анализатори на свободна практика и писачи на всевъзможни тематики. Медийна свобода пур.

Тук има повече блогъри на глава от населението,  отколкото писатели.

Защото каквото и да си говорим, едното не е като другото.

И от кога има професия „блогър“? Можеш ли да се пенсионираш като такъв?

Бумът на блогърите се дължи не толкова на лекостта,  с която можеш да станеш „творец“ в интернет, а по-скоро на умиращото желание на хората да четат дълги анализи, разкази, та дори и книги. Днес цар е „Късият статус“. Също така блогването дава възможност да достигнеш максимално кратко до много хора, като ги „просветляваш“ по различни теми.

Днес всеки себеуважаващ се среден към висок интелект, сърфиращ често в нета, трябва да има свой блог. Там ти създаваш „своята територия“. Развиваш мисли, пишеш мнения и превръщаш качването на популярност и лайкове в наркотик.

И това да си блогър си е супер safe.

Клавиатурите в днешно време са страшни оръжия, веднъж попаднали в ръцете на правилния човек.

Хората малко зомбирано започнаха да търсят все по-кратки формулировки на теми, които ги вълнуват, нямащи по различни причини време да четат по-дълги творби, те попиват скорострелно пет реда на някой блогър, туитват му добре скроена фраза от две изречения и лайкват пост със съкратен линк.

Всичко днес става по-съкратено. Съкращаваме думи, линкове, текстове. Съкращаваме имена, срещи, връзки.

Това изобилие от мнения и теории  ни обърква още повече и свива и без това малкото ни желание за информираност. Тоест – и него го съкращаваме.

Съкратено живеем, един вид. Нямаме време.

Днес туитваш, утре ще имаш време да прочетеш само една дума, скоро просто няма и да мислиш какво четеш.

 

*Заб: Текстът е максимално кратък за да се прочете от повече хора.