Айн Ранд за „Ранобудните студенти“ и университетските окупации

Преди няколко дни по повод един дебат осъзнах, че още не съм чел нищо от идеологът на либертарианството и консерватизма – Айн Ранд. А толкова много хора твърдят, че са я чели. Веднага отидох на Славейковото пазарче и си взех една нейна книга: „Новата левица: антииндустриалната революция“.

Отварям и гледам още първата глава се отнася за окупацията на университета „Бъркли“ в Калифорния  през 1964-5 г. и съответното „Движение за свобода на словото“ (ДСС). Бунтът е по повод заповед на администрацията, която забранява на студентите да се събират в една сграда извън кампуса, но собственост на университета, в която водят политически дебати.

Без да зачекваме в дълбоките дебри на същността на „обективизма“ и други философски противоречия, искам да споделя какво видях като отношение към актуални обществени събития от флагмана на тази школа, чрез което

можем спокойно да си представим какво би казала днес тя за действията на „Ранобудните студенти“:

Претендирайки, че са нарушени техни права, малка група „бунтари“ успява да обедини хиляди студенти с различни политически възгледи…

Това, че студентите с различни политически възгледи застават заедно да бранят свои права се оценя като неестествено и нередно, като някаква „постмодернистична заблуда“.

Относно медийното отразяване на окупацията Ранд счита, че тя тенденциозно изкривява фактите като:

Приписването на изключителна важност на ДСС като национално значимо движение…издигането на „бунтарите“ в ролята на говорители на американската младеж, възторжено акламиране на техния „идеализъм“ и „отдаденост“ на политическите действия, приветствайки ги като знак за „пробуждането“ на студентите от „политическата апатия“…

В писанията си Ранд кредитира свои съвременници, според които

„тази малобройна група“ не би могла да успее, без подкрепата на външни фактори.

Всеки, който е бил свидетел на ефикасността, почти военна организация на агитаторите, има пълно основание да вярва, че в Бъркли са намесени доста пари и обучен персонал

На фактът, че обществото приема благосклонно признанието на студентите, че поемат рискове, защото всичко е „бурно и объркано“ и не знаят дали борбата ще свърши с успех, Ранд реагира така:

По същият начин може да бъде похвален всеки пиян шофьор.

А въодушевена подкрепа у нея провокира констатацията на неин съвременик, че е върхът на лицемерието това, че

Някои студенти решиха, че имат правото да излязат извън рамките на закона, за да наложат промяната.

По отношение на гражданското неподчинение тя е безмилостна:

Но в едно цивилизовано общество не може да има оправдание за този вид масово гражданско неподчинение, което предполага нарушаване на правата на другите – независимо дали целите на участващите са добри или лоши. … Един човек няма право да провежда „окупационна” стачка в дома или офиса на някого, с когото не е съгласен, и не получава такова право, ако се присъединикъм организирана банда.

Според Ранд, студентите създават едно фалшиво разделение между „сила“ (оправдана, морална, окупация) и „насилие“ – опитите да се прекрати окупацията (сиреч депутат + мутри на контраокупация), който похват тя нарича „гротескно уродлив абсурд“.

Ето го и любимият цитат на ректора на УНСС проф. Стати Статев (неговото мнение за окупацията – тук):

Във всяка организация или институция, включваща повече от един човек,собственикът или собствениците определят правилата и условията за приемливо поведение, а останалите участници, ако не са съгласни, разполагат със свободата да отидат другаде и да потърсят условия, които ги удовлетворяват.

Ето и няколко думи за университетската автономия, наречена подигравателно – „социализъм на гилдиите“:

Претенцията на бунтовниците, че университетите трябва да сеуправляват от студентите и преподавателите, е открита и нагла атака срещу правото, негласно оспорвано и от всички останали техни идеи – правото на частна собственост.

Като цяло прозира една злоба към студентския протест, чиито лидери са наречени „шепа битници“,

присвоили си правото да говорят от името на американската младеж. А вместо окупации се предлагат „по-цивилизовани начини“ като „протестни събрания, петиции, изказвания, памфлети, писма до редакциите на вестниците…“

И дотук ще спра, защото има още много, а взе да ми става и на мен отегчително. Пълният текст под формата на отделно есе, озаглавено „Осребряване на студентския бунт“ можете да видите тук. Аз лично няма да коментирам философията на Айн Ранд от едно произведение, ще прочета повечко, преди да се изкажа.

Но ми се струва, че май никой не я е чел (или поне не е разбрал идеологията на статуквото, на която лъха), освен Станишев, Кутев, проф. Стати Статев и Петър Волгин. А и Каролев, разбира се, но той поне си признава 🙂

Ще се радвам да чуя Вашите коментари.