Бедност, когнитивни умения и „лош материал“

Борбата с бедността и институционалното развитие

Ефектите на бедността не се изчерпват с хората, просещи на улицата.

Снимка: сс Hamed Parham @ Flickr

България често е представяна като „най-бедната страна в ЕС“. Това е факт – средният доход в България е на около 47% от средното ниво в ЕС, а и което е по-притеснително, изглежда процесът на настигане е затлачил, основно поради липсата на реформи. Въпреки това, замисляме ли се наистина какво означава да си страна, където 1.6 млн. души, или 23% от домакинствата живеят под прага на бедността, a 48% от населението са точно на границата и с риск да изпаднат?

На първо място, това е социална катастрофа. Но за да тръгнем към решения на проблема, трябва да сме наясно с неговите измерения. Бедността при нас е възприета просто като липса на пари. Това, което не взимаме предвид е как тази липса се отразява на когнитивните възможности на хората.

Като начало, това води до значително по-високо ниво на стрес и напрежение, което се натрупва с времето и води до намалени възможности за вземане на решения, които биха били по-добри за тези хора.

Освен тези когнитивни измерения, има и чисто психологически аспекти – бедните хора трябва да се справят със стереотипи и стигма, а и като цяло липсата на сигурност и възможности води до значително скъсяване на хоризонта на решенията. Казано иначе, притиснати от днешните обстоятелства, хората в подобно състояние не могат да вземат предвид проблемите на утрешния ден. Пренесени върху децата, тези проблеми рано ограничават значително възможностите им.

Какви са изводите от положението с бедността в България?

Като начало, това обяснява донякъде защо е толкова трудно да се излезе от цикъла на бедността, дори и между отделните поколения, въпреки че един особено обещаващ метод са директните еднократни грантове – финансиране без поставени изрични условия. (Други инструменти са например микрофинансирането и насочените помощи, като само последните съществуват на определено ниво в България.)

Второ, бедните хора не са задължително способни да вземат строго рационалните „правилни“ решения – и затова е не само неетично и неморално, а и неточно да бъдат обвинявани, че сами са „избрали съдбата си“.

Трето, проблемът на бедността е невъзможността, както когнитивно, така и финансово, а и поради липса на информация, да управляваш рисковете около себе си. Така и най-малкият шок се превръща в голямо предизвикателство и води до отчаяние.

Защо трябва да действаме срещу бедността?

Важно е да добавим тези елементи към добре познатите икономически аспекти и множеството измерения на бедността – например това, че намаляването на социалните услуги и увеличаването на цените на основни продукти, от хляб до енергия, удрят доста по-силно най-бедните слоеве на населението.

А ако пренесем тези наблюдения и в политиката, може би ще почнем да разбираме повече защо от наша гледна точка хората гласуват толкова „глупаво“ и „популистки“. От тук следва и изводът, че развитието на институциите и борбата с бедността трябва да вървят ръка за ръка и стъпка по стъпка, винаги заедно – и докато е важно да се фокусираме върху „модела #КОЙ“, не трябва да губим от поглед и социалните предизвикателства.