Данък “лихва” и неговите врагове

Заглавието е двъхновено от книгата на К.Попър „Отвореното общество и неговите врагове.“

С наближаване на края на годината политическите страсти свързани с дебатите около „Бюджет 2014“ се усилват. Това, което ме провокира да напиша тези редове, са лансираните  от управляващото мнозинство тези за премахване на данъка върху доходите от лихви на физическите лица. Народния представител К. Нинова заяви, че ставката ще се намали 2 % – ще бъде намалявана постепенно докато не изчезне съвсем.

„Във криминалните филми полицаите, когато започват разследването на сложно престъпление, винаги почват с въпроса: кой има интерес? Нека и ние си зададем този въпрос и защо се „страхуват“ от този данък.

Преди да разнищим темата, нека погледнем по-широкия контекст- каква ни е данъчната система и връзва  ли се концепцията на данък “лихва” с нея.

В България от 2008г има 10% плосък данък. Философията /поне така би трябвало да е/ е да се намали и изравни за всички данъчната ставка (колко процента), но да се увеличи данъчната основа (кои доходи) върху която се начислява. При прогресивната данъчна система има увеличаваща се ставка, но има и доста изключения- като необлагаем минимум или доходи от лихви. До 2013г. доходите от лихви на физическите лица бяха освободени от облагане с данък, по предложение на финансовия министър това беше променено. Не напразно текстът регламентиращ това се намира в раздела „Необлагаеми доходи“:

Чл.13 ал.1 т.8 – Не са облагаеми: доходите от лихви по банкови сметки, с изключение на лихвите по депозитни сметки, в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

Както може да се направи заключение нашата данъчна система не е „нито кон, нито магаре“ хем има плосък данък, хем има необлагаеми доходи.

След като изяснихме каква ни е данъчната философия, нека да изясним какво е това лихва:

Според проф. Ал. Кожухаров*:  „Следователно лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари (или заместими вещи) трябва да престира на своя кредитор.“

Според Закона (ЗДДФЛ) “
„Лихва“ е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.

Справката ми в Уикипедия ми даде следното определение : „Лихва във финансите и икономиката е цената, платена от заемателя, за използваните пари на заемодателя. С други думи това е сумата, дължима се срещу временно използване на паричен ресурс.

Попаднах и на религиозна интерпретация, как световните религии третират лихвата ** – „Лихварите съгрешават спрямо природата, като искат да накарат парите да се раждат от пари, така както конят се ражда от кон и мулето от муле. Освен това лихварите са крадци, защото продават времето, което не им принадлежи, а да продаваш чуждо благо без съгласието на неговия притежател, е кражба. И още нещо, тъй като те не продават нищо друго освен очакване на пари, т.е. време, те продават нощите и дните. Но денят е време на светлината, а нощта – време за покой. Следователно те продават светлина и покой и значи не е справедливо да получат вечната светлина и вечния покой…..Обобщавайки средновековната логика, историкът Жак Льогоф пита: Какво всъщност продава [лихварят],ако не времето между момента, когато заема, и момента, когато заетото му е възстановено с печалба? Времето обаче принадлежи на Бог. Тъй като краде време, лихварят краде от наследството на Бога“.

След като вече видяхме каква данъчна система имаме и какво е това лихва, нека си дойдем на думата трябва ли да има данък “лихва”?

Основният аргумент на противниците му е че той удря спестителите, даже се стига до абсурдни твърдения като това на народния представител Д.Янкова : „Този данък е още едно доказателство, че ГЕРБ стовариха кризата върху най-бедните и честни българи и затова смятаме да отпадне”.

Не е тайна, че нашето общество е доста социално разслоено. Това разслоение най-ясно се вижда при спестяванията. Според данните на БНБ за „Депозити на нефинансови предприятия, домакинства и НТООД по количествени категории и икономически дейности към 30.06.2013г.“ спестяванията на домакинствата са както следват: 35 574 330 лв в 12 128 075 влога.

Като се има предвид, че влоговете до 1000лв са 7 927 535 на брой или иначе казано те са около 65% от всички влогове, а парите в тях са  едва 913 522 лв или около 2,5 %.

1376092_10201574638680083_201349851_nА за да е ясна картината още повече, „според проучванията на Европейската комисия в ЕС над 58 млн. души над 15 години не разполагат с банкови сметки, включително половината население на България и Румъния.“
При такива данни не знам как този данък „удря“ най-бедните слоеве на нашето общесто и стоварва върху тях тежестта на кризата.
Нека направим една проста калкукация, вие сте от тези половина българи, които имат банков влог и той е от най-голямата група- имате хиляда лева, при средна лихва 4%, то за една година ще вземете 40 лв доход от лихва, а данъка ви ще бъде „огромните“ 4 лева. Така че смятам този аргумент за несъстоятелен.

Аз подкрепям мярката не само за това, че „социална“ до някъде, но и с това, че е лесна за събиране. Има изградена „инфраструктура“, той се удържа при източника, т.е. от банката и се превежда на държавата. За разлика от данък общ доход, при който не са рядкост практиките работника/служителя да се осигуряват на една заплата, а да получава по-висока, то тази хипотеза в случая с лихвите(да се уговори една, а да се получава друга) е екзотична.

Може би съпротивата се мотивира от интереса на големите вложители?

Нека да решим каква да е съдбата на „данък лихва“ като направим информиран избор, а информираният избор е фундаментът на демокрацията.

* Кожухаров, Ал. – „Облигационно право. Общо обучение за облигационното правоотношение“. София 2002г. 169 страница.

** Монд Дипломатик- „Задлъжнелият човек или откраднатото време“. 16 февруари 2012, от Маурицио Лазарато;

 

Коментари

  1. […] [4] http://www.progforbg.eu/danak-lihva/ […]