До Ранобудните студенти, за пазара на морала и морала на пазара

„Отличителен белег на пазарния механизъм е, че той е аморален – стойността на един долар остава непроменена независимо чий е и как е придобит“.

Ей, Ранобудните студенти, много ви се радвам и ви подкрепям! Особено ме направи щастлив вчера вашата декларация. Зарадвах се, че младото поколение (към което се числя и аз, разбира се :)) лека полека достигаме до същността на проблема. Но има още малко път да извървим.

Виждам, че правилно сте отбелязали в 6-те си точки основните негативни проявления на политическия живот у нас, а в една от тях и на образователния, като сте наблегнали особено на морала, отговорността. Така е, съгласен съм с вас.

Действително политиците демагогстват, лъжат, крадат, „задкулисничат“, злоупотребяват с доверие, манипулират и т.н., подкопават демокрацията като цяло, а с това и устоите на държавността. Aпък гражданите не контролират, с което ги улесняват в задачата им. Като за начало – оставка на Орешарски под обществен натиск би било здравословно.

Нали не си мислите обаче, че въпросът е в това, че не са дошли правилните морални хора и за това няма морал? Не вярвате, че като свалим „лошите“ и ще дойдат „добрите“? Не, разбира се, не сте толкова наивни и знаете – проблемът е системен. И по-конкретно: системата функционира така, че моралът, идеите, принципите не са решаващ фактор по въпроса дали някой да дойде на власт или не. Съгласни ли сме до тук?

Но защо е така? Нима не искаме всички морални и принципни визионери да ни управляват?

За да отговоря на този въпрос ще се опра на разсъжденията на един все по-известен у нас човек, чието име обаче ще спестя, за да не ви подведа по авторитета му (което ще бъде в разрез с т.1 от Декларацията ;)). Само ще спомена, че е ученик на едно от забележителните имена на критичната мисъл и рационализма – Карл Попър, и е ултрабогат филантроп :).

Всъщност, фундаменталният проблем е, че политиката ни е организирана на пазарни начала, по пазарен механизъм.

Пазарът се регулира от „невидимата ръка“, която обаче не извършва морална преценка и именно това прави този механизъм толкова ефективен. Той е много подходящ за уреждане на индивидуални икономически отношения, но пагубен, когато е намесен в социални въпроси от общо значение, където етичността е на първо място. „Парите не миришат“ са казали още древните римляни, а за да правиш политика у нас ти трябват много пари.

Така политическият живот в България (а и не само) е състезание на капитали, а не на идеи, принципи и морал. Партиите са корпорации, а не идеологически организации или обединения в името на ценности. И също както всяка фирма на пазара, победител излиза този, който е финансово най-мощен и организационно най-подреден (ефективен) – типични пазарни ценности. Моралът е на заден план и „за пред хората“, ако остане време и възможност за това.  Ако пренебрегваш пазарните ценности, за да си позволиш морал, просто изпадаш и идва друг, защото и ти, както парите, си заменяем. Родова вещ – политик.

И така, полиците се обвързват с икономически групировки, за да получат пари (на заем). Парите пък им трябват предимно за медии, структури, застъпници, обществено присъствие, без което остават или нечути, или просто оплюти и смачкани. Дори гласовете на хората се купуват, мамка му! После, те лъжат и демагогстват, защото никой няма да гласува за тях, ако разкрият истината. Ако и като дойдат на власт, крадат, прокарват и поддържат олигархични икономически интереси и злоупотребяват с доверие, за да върнат заема. И така, сещате се за какво иде реч – нещо което гледаме последните 20 и кусур години. Рядко може да се промъкнат отделни личности през тази система, без да влезнат в схемата, а с партии просто е невъзможно.

Когато всичко се купува и продава – дори Бареков може да влезе в парламента, защото има пари.

Виждам, че призовавате за нов обществен договор. Ако имате предвид нова Конституция, аз мисля, че настоящата може да мине и само с лек козметичен ремонт, но нищо й няма като цяло. Трябва да се договорим обаче, като общество, как се прилага тя. Как се гарантира всеобщо и равно активно и пасивно избирателно право, плурализъм на идеите и прочее принципи от глава I. И, ако искате борба на идеи и морал, а не на капитали, помислете как да изкараме пазара от политиката. Имате си цял Ректорат, а дори и само 272, за да дискутирате. Както и много време пред вас (нас). Аз бих дошъл да ви представя 1-2 идеи с удоволствие 🙂

Искането за повече морал в политиката е малко като искането за по-ниски сметки за ток – и двете борят следствията, а не причината. А тя е – олигархичният модел на управление, чийто фундамент са пазарните политически отношения. Точно така е, няма морал в политиката, не защото не са се появили „моралните“, които да вземат властта, а защото няма място за морал на пазара.

И накрая, макар и днес въпросът „кой“ да е важен и актуален, защото има символно значение и изразява непрозрачността в обществото ни, следващите управляващи ги питайте „как“, а не „кой“. Защото, който и да е, ако е както досега – все тая.

 Ще се радвам да чуя вашите коментари.