„Как петата власт погълна всички останали“

 

att

„Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“
Уинстън Чърчил

 

В днешният свят всичко е свързано с глобалността. И колкото по-глобално е нещо, толкова по-неясно е то.  Благодарение на брутално глобализиращата се реалност, в днешно време физическото е повече от всякога разделено от виртуалното. Пари, информация, събития циркулират по земното кълбо без  да познават физическите граници и ограничения, които има материята и в частност хората. Трансгранични концерни определят политиката и случващото се в международните отношения. Политиците са едни умело манипулирани инструменти на различни лобистки интереси, които акумулират в себе си корпоративна и политическа страст за власт. Движението на капиталите задъхва човешката мобилност и, колкото и хората да могат да пътуват по света, където и когато си поискат, те просто не са по-бързи от парите.

Свидетели сме не само на outsource- ване на бизнеси, но и на държавни компетенции. От години наред, дори самото право на война е приватизирано. Доказателство за това е бумът на частните военни фирми, със силни лобита в държания апарат, който през последните години се наблюдава в Афганистан, Ирак и Северна Африка.

Всичките тези тенденции на ерозия на националната държава, в една постнационална констелация, както Хабермас нарича глобализацията в едноименната си книга, ни водят и до темата за медиите и тяхната мутация във времена на глобалност, където информацията не просто тече, а извира от всички краища на света и е най-достъпното нещо в този нематериален свят.

Бих леко модифицирал един известен цитат от култов филм : „Парите са оръжието, а политиката – знанието, кога да натиснеш спусъка.“  като заменя думата „политика“ с думата „медии“.

Медиите днес са основното средство за контрол

над хаотично разпространяващата се информация и вкарването й в някакви предварително заложени рамки.  Бих дори казал, че днес информацията е по-бърза от светлината. В тази брутално протичаща стихия на знанието корпоративният бизнес, държавата и властовите центрове, не могат да си позволят да не  се опитват да „сложат ръка“ върху темите, които биват лансирани в мейнстрийм информационния поток.

Ако човек е привърженик на подобна теза, то България е идеалното място за търсене на факти и доказателства за нейното подсилване.

Последните години, а още повече и последните месеци доказаха едно – медиите са Господарите. Но дали на Истината, това е вече под въпрос. Има едно семантично звучене на терминът „Четвърта власт“ и то е точно във връзка с останалите три власти, които от времето на Монтескьо, по презумция би трябвало да съществуват автономно една от друга, за да може да се контролират и така оптимално да са в полза на обществото. Следователно и четвъртата власт би трябвало да има за цел своята независимост и автономия от другите три. Но едва ли е така. Или по-скоро аз бих въвел нов термин и това е „Пета власт“, която всъщност има за цел влияние над останалите четири.

Петата власт това е корпоративната машина.

Онази брутално внедрена във всички сфери на политическото и общественото битие власт, която в държави като България, страдащи от легитимационното отслабване на традиционните три власти , успява с лекота да контролира политически процес, медийно влияние и обществени нагласи. Петата власт в България погълна не само четвъртата, но и всички останали. Срастването на тези лостове за държавно и публично формиране на политики, доведе до сериозна ерозия на общественото доверие в институциите и практически уби всякакви надежди човек да получава истината, когато я иска.

Медийната среда в България на пръв поглед е повече от хаотична. Потребителят, зрителят, читателят биват „атакувани“ с информация по всевъзможни начини. Създава се  усещането, че хората са пределно информирани и нищо не бива скрито от обществото. Изгражда се едно възприятие, че всъщност има сериозен медиен плурализъм и човек е свободен да избира медиите, от които иска да се информира. Но това е само привидно така.

Може би наистина медиите са господарите на истината. Но тази истина, която е удобна за Петата власт. Истината, която би формирала „правилното“ обществено поведение.

Истината, която всъщност да ни отдалечава от самата Истина.

Тук е редно да се спомене „независимостта“ на социалните мрежи, с оглед на техния възход през последните 5 години. Сякаш този виртуален свят на Фейсбук, Туитър и тн. , е последното останало място, където Истината (писана нарочно с главна буква) да може да достига до неограничен брой хора, преди някой контролирано да я моделира и промени. Социалните мрежи дадоха възможност за огранизирането на човешката масовост. Дадоха този, дали фалшив или не, усет, че обществото контролира все още своето бъдеще. Самоорганизацията на протестите срещу непрозрачността на управление и политика, на която станахме свидетели не само в България, даде сякаш зрънце надежда, че контролът на Петата власт върху другите четири, отслабва и може да бъде премахнат или ограничен.

Но Петата власт се погрижи и в социалните мрежи да нарастне неимоверно недоверието.

Биват създавани фалшиви профили, организирани хора за „праведни“ каузи и в крайна сметка дори тази екзотична дистанция от материалният свят, не остана незасегната от пипалата на корпоративната върхушка. И в един прекрасен за хората, контролиращи мейнстрийм медиите момент, се стигна до там, че обикновеният човек просто се пренасити и спря да се интересува. Хората вече не четат различни мнения. Не четат дълги статуси, камо ли книги. Публиката просто не успява да поема от този фалшив медиен плурализъм и крайната цел на това презасищане, особено в България изглежда постигната – незаинтересоваността. Хората вече не знаят в какво да вярват и предпочитат да не вярват в нищо. Зрители и читатели избират да необременяват мисленето си и с радост „купуват“ най-вече предавания и новини с развлекателен характер, който уж няма политическо съдържание и пропаганда. Най-гледаните предавания станаха т.нар. „реалити“ шоута, където зрителят просто гледа себеподобните си, поставени в клетка и се забавлява за тяхна сметка, хранейки чрез очите си с „правилните неща“  силно обеднялата си душа. Медийната презентност в нашия живот създаде усещането за безизходица.

Деградирането на трите основни власти, доведе до възможността Четвъртата власт да бъде погълната от Корпоративната реалност. На всякъде по света това е факт. Разбира се, в държави с функциониращи институции и закони, мейнстрийм медиите са тези, които не си позволяват очевидни политически пропаганди, а по-скоро това се извършва по периферията чрез малки, частни медии. В България, както много други неща и това е наобратно. Тук масовите медии е трудно да бъдат назовани „независими“. Тук основният поток от информация е този, който е контролиран на политическо и идеологическо ниво. Независимата журналистика е рядкост в големите медии или по-скоро е изтласкана на локално ниво, където достигането до голям брой потребители е невъзможно. Истината с главно И се превърна в абонат на Теорията на конспирацията. А реалността в България сама по себе си се оказа една конспирация, която работи много добре в услуга на Петата власт, водейки до там, че никой вече не иска и да знае Истината.

За това, както и преди казвах – трудно е в днешно време да си Истина. Господарите на медиите, властта и манипулацията, разкръстват  Истината и в един момент дори самата тя не е сигурна дали е истинската Истина. Хората започват да вярват само на материалното и реално се вклюва един защитен механизъм, който блокира желанието за участване в какъвто и да е граждански процес, обществена дейност или активно изразяване на позиция.

Хората просто вече не вярват. Те си мислят, че биват лъгани, дори и когато им казват истината.