Когато злото се превръща в баналност

Без работеща съдебна система няма справедливост

Photo Credit: mikecogh cc

Десет дни след като френския посланик повдигна за публичното пространство завесата над това, което се случва в българската съдебна система, злото се превръща в баналност пред погледите и със съучастието ни.

Съдии от най-важния съд вършат системно безобразия

Тези безобразия, освен, че са широко известни на юридическата гилдия, вече са пред погледа на цялото общество. Софийският градски съд е дискредитиран и компрометиран като място, където се манипулират дела, където срещу съответната сума пари всяко беззаконие може да придобие привидно законна форма. Проблемът с изродените магистрати, които превръщат правораздаването в престъпен произвол, окончателно утвърждава образа на страната ни като свърталище на мафиотски схеми, корупция и беззаконие, облечено във власт.

Липсата на адекватна реакция от страна на Висшия съдебен съвет и прокуратурата е плашеща. Тя показва, че очевидно тези практики и зависимости, които предизвикаха публичната реакция на посланика на Франция, вече не са изолирано явление, свързано с един или друг отделен магистрат, а представляват доминираща статуквото реалност в съдебната власт.

Преобладаващата част от магистратските среди, а и от юридическата гилдия не реагира на проблема. Героините на тази тъжна сага получават призове и провеждат срещи на най-високо ниво. Ние си караме както си знаем, в очакване на ‘светлия празник Коледа’. Защо всъщност да си нарушаваме личното рахатно положение, да рискуваме постове, заплати, бонуси, командировка в чужбина или да поставяме под въпрос планове за кариера, за доходна адвокатска практика, почиваща на добри отношения със статуквото в системата?

Мрежите на контраживота, включващи обичайните безскрупулни манипулатори, ченгета-журналисти и обикновени продажници са вдигнати по тревога и се редуват в познатите кафеви издания и студия, за да размиват здравия разсъдък на обществото, да замазват проблема и да налагат опорните точки на задкулисната мафиотска власт. И ние отново си казваме, какво пък толкова, навсякъде е така, винаги е имало такива игри, ще ги има и за напред…

Стъпка по стъпка, ето така злото се превръща в баналност

Пред очите ни се случват страшни неща, но ние вече свикваме с тях и започваме да ги приемаме за нормална част от потока на нашето ежедневие. Не реагираме на тях и те започват да се случват все по-често и във все по-големи мащаби. Страшно е, че в българския съд все по-често няма правосъдие. Страшно е, че в него се манипулират, купуват и продават дела. Страшно е, че вече не вярваме на този съд. Страшно е, когато това става обществено достояние, а овластени да реагират се опитват да замажат, размият и потулят проблема. Страшно е когато се оказва, че всъщност в един момент самите ние се правим, че такъв проблем не съществува и че дори да съществува, това няма значение за нас. Това е баналното зло. И баналното зло е възможно точно там, където обществото няма имунната сила да се изправи срещу него.

Когато злото се превръща в баналност обаче, трябва да си даваме ясна сметка за едно. То има една характерна особеност – когато бъде отключено и когато не бъде навреме спряно, рано или късно потапя всичко и всички в Ада. Ако не намерим сили и воля да спрем превръщането на съдебната система в облечено в законна форма безобразие и произвол, рано или късно и като индивиди, и като общество, ще изпитаме унищожителния ефект от разпадането на правовата държава, от загубата на чувството за добро и справедливост, от потъпкването на вярата, че животът ни може да почива на един нормален порядък на правила, ред и отношения.