1 арест, 1 избягал и няколко въпроса…

Снимка: Иво Божков

Изля се доста мастило по повод ареста на Асен Генов и още няколко души, решили да направят протестен пърформанс върху част от сградата, в която се помещава централата на БСП…цял ден следях мненията в интернет пространството, разговорите между познати, спорих с приятели…накрая на деня има няколко неща, които ми идват на ум и които бих желал да споделя.

Аз не бих направил подобно нещо, не се вписва в личното ми разбиране за култура и в отношението ми към обществото. Не оправдавам Асен и другите… В контекста на реалността, в която живеем и предвид на някои други факти от днешни ден, за мен обаче се поставят

Няколко въпроса:

доколко е практика и системен подход на МВР да задържа лица, които драскат със спрей по сгради или паметници? На мен поне не ми е известно МВР да процедира последователно по този начин…Какво в конкретния случай е наложило лицата да бъдат задържани? Какво в тяхното поведение е довело до извода, че съществува съответна степен на опасност за обществото, която предполага ареста им? Буйство, пияно състояние, опит чрез агресивно поведение, чрез физическо посегателство да се възпрепятства работата на МВР? Oпит да се укрият? Липса на документи, удостоверяващи самоличността на лицата? Какво наложи тези хора да бъдат държани в ареста над 12 часа?

Нима не беше възможно да се установи надлежно нарушението и да се предприемат съответни санкционни мерки без те да бъдат арестувани? Доколко задържането им е пропорционална мярка? Дали задържането не е продиктувано от особени мотиви, свързани с конкретните лица и със заявените от тях обществени позиции… Доколко то не цели да бъде упражнен психологически натиск и особен ефект на унижение?

Къде избяга Христо Бисеров?

Всички тези въпроси се поставят с особена тежест, имайки предвид, че в същия този ден, когато МВР се бореше самоотвержено с хулиганството, един мастит политик, заместник-председател на една от управляващите партии и заместник-председател на Народното събрание, избяга от България след като беше заподозрян в данъчна измама и пране на пари…

И няма как в контекста на българската реалност, знаейки какво прави и какво не прави МВР, изправени пред хипотезата на невиждана полицейска самоотверженост в борбата с хулиганството и на озадачаваща небрежност в реакцията спрямо тежки престъпления, засягащи из основи функционирането на държавата, да не се запитаме, дали не сме свидетели на превръщането на полицията в инструмент за обслужване на особени политически цели, в средство за контрол и натиск над тези, които критикуват властта.

А когато полицията се превърне в маша за политически слугинаж, свободата и демокрацията в едно общество вече са поставени на карта…