Платежният баланс на Германия: Quo vadis?!?

Някои права запазени: Miala

Поредното синтезирано доказателство за това, че излишъците/дефицитите в платежните баланси на редица държави в ЕС не са били винаги налице и че са доста проблематични в наши дни, особено в рамките на един незавършен и нехомогенен икономически и паричен съюз и ситуация на криза.

Въпреки това, че коментираните от Кругман дефицити съвпадат с обединението на Германия и съответните шокове по преструктурирането на новата икономика, проведените от началото на новия век реформи и потиснатото потребление определено засилиха неравновесието в ЕС и оказаха не особено благотворно влияние по време на заформящите се процеси на нестабилност.

Отчитайки факта, че немците демонстрират своята солидарност в момента до известна степен, може би много по-честно би било една от страните, които очевидно профитираха най-много от въвеждането на единната валута и разширяването на съюза (включително с не особено готови за това държави като нашата), да осъзнае отговорността си не само на политически, но и икономически лидер в Европа и да проведе необходимите мерки за стимулиране на вътрешното си потребление и задвижване на икономическите двигатели по един устойчив начин не само в рамките на собствената си територия.

Из блога на Пол Кругман: “Германските излишъци: Този път е различно!”

Има едно определено твърдение, което винаги изпъква при обсъждането на позицията на Германия в световната търговия и което предполага, че огромните излишъци са били винаги норма за тази страна – просто нейните висококачествени и високотехнологични продукти винаги са били и ще бъдат двигател за износ, който неизбежно ще надхвърля вноса в огромен размер. Но това не е съвсем вярно. Ето текущата сметка на немския платежен баланс като процент от БВП от 1980 г. насам:

Ясно се вижда един по-ранен период на излишъци в средата на 80-те години, който до голяма степен съответства на Рейгъновата епоха на дефицити в САЩ. Но Германия изобщо не успява да поддържа същите излишъци и през 90-те. Нейният звезден миг идва отново с въвеждането на Еврото, и съответните огромни капиталови потоци към страните от периферията на ЕС.

Наред с това се вижда и рязък спад на германските относителните разходи за труд – както личи и от данните на ОИСР:

Идеята е, че всичко това има смисъл по време на активно движение и голямо прехвърляне капитали от Еврозоната по посока периферията на съюза. В сегашната ситуация обаче това е голям проблем, тъй като Германия продължава да поддържа твърде конкурентни разходи за труд и огромни излишъци въпреки спукването на балона – както и при условие, че световната икономика е в депресия, това превръща поведението на Германия в значителна част от проблема.