Вавилонската кула

Click picture for photo credit

Битие 11:1-9
1. Вавилонската кула
А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор.
2. След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха.
3. И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4. И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората.
6. И Господ каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.
7. Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си
8. Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9. Затова той бе наречен Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Като човешкия живот, всичко започва от една въздушна струя. Нашата воля я оформя като нещо друго, различно от просто елемент на физическото ни съществуване. Белите дробове (ak ciğerler) доставят въздушна струя (ses akımı) необходима за образуване на речта (söz), която минава през бронхите и трахеята (bronşler ve soluk borusu) за да стигне в гръкляна (gırtlak ). Трахеята е скачена неподвижно с гръкляна посредством най-долния му хрущял наречен пръстеновиден (yüzüksü), над него се намира щитовидния хрущял. Над щитовидния хрущял се намира надгръкляновият хрущял (armutsu kıkırdak). Източник на човешкия глас са гласните струни (ses telleri), които играят важна роля при образуването на повечето звукове в речта. Дейността на гласните струни не е достатъчна за образуванетно на акустично диференцирани звукове, които да послужат като материал за речта. Необходимо е издишната въздушна струя да бъде допълнително обработена. Това се случва в гърлената, носната и устната кухина.

Ражда се звукът, който е различен от “звуците”, след него следват още и още, докато всички те не изразят желаната мисъл

Понякога е трудно да си представим този процес. А може би сте спрели да четете след второто изречение. Звучи познато. Човешкият стремеж към познание е доста избирателен. На нас е тъй присъщо както желанието да стигнем до край в изследването на космоса или атома, така и нежеланието да разбираме „онзи човек“ – другия, чуждия. Този, който ни отегчава с успокоителната далечност, в която съществува. Африка, Близкия изток, Централна Азия – все места сякаш виртуално съществуващи само на сайтовете на информационните агенции.

Във връзка с последните събития в Сирия и неадекватната реакция на държавата ни по бежанския въпрос, името на тази страна и този народ с който през вековете два пъти сме живели в една държава, стана дъвка за кухненски дебати в българките семейства. Наслушах се на интелектуални прозрения, които конструираха средния сириец като южноафриканец, но с четири жени и пет камили. Сирия пък беше запратена от мъдри географи чак в Залива. Един прозорлив министър започна да търси учители по “сирийски език”. Почти никой от дежурните конспиратори не вярва, че в Сирия няма сериозни залежи на петрол.

Това не е поредната статия за Сирия. Става въпрос за симптомите на една болест, от която човечеството трябва да се излекува за да не се самоунищожи.

На 10.10 информационните агенции се изпълниха с информация за събитията в южните предградия на Москва. Убийството на руско момче на име Егор Щербаков запали страстите. Последваха масови безредици.

Предполагаемият му убиец е Орхан Зейналов, азер по националност. В Азербайджан Зейналов е със заповед за задържане и богато криминално досие. Родните журналисти започнаха да пригласят на руските си колеги в обидните епитети към “лицата от кавказка националност” – ей така по принцип за да ни докажат, че владеят в известна степен руски език и могат да си служат с дословно преведени клишета. Използването на едно етнофобско и обидно обобщаващо понятие бе прието “на ура”. Дали това е честно и коректно спрямо представителите на около 60 народа, всеки от които има своя история, език и култура? Не на последно място свой етноним. Всички те ли са убийци по рождение?

Хуманистите нададоха глас – “Какви национални чувства могат да имат кавказките народи? Става въпрос за убийство!”

И наистина става въпрос за убийство. Въпросът е какво бихме правили ако утре “лице от балканска националност”, което се явява и българин по съвместимост извърши убийство някъде по света, където живеят наши емигранти? Сякаш в България е модерно да се проявява солидарност и симпатия само към Великите сили, като дори в това роболепие нагласите си остават общо взето консервативни.

Непробиваемите стереотипи по отношения на Република Турция и турския народ са показателни въпреки засилените икономически и социални контакти и стоте мирни години. Какво остава за останалите тюркоезични държави, към които сме избрали да гледаме рядко и то през едни измамни чужди очи. Същото безразличие обхваща и недалечния за нас Близък изток. Ние много обичаме да забравяме, че Белград и Атина са по-близо до София от Париж, а Дамаск е по близо от Лондон. До Тбилиси или Ереван ще стигнем по-бързо отколкото до Москва. Багдад и Техеран пък са намират на двойно по-малко разстояние от Вашингтон.

Не следва да се поставя под въпрос цивилизационния ни избор и всеки, които работи за отдалечаване на българския народ от европейските ценности ще остане в историята ни като национален предател. Става въпрос за уважение към мястото, на което се намираш и народите, държавите и проблемите, които те заобикалят. Да погледнеш съседните и близките народи, които вървят по подобен на твоя път и вероятно допускат твоите грешки, е проява на мъдрост и далновидност.

Най-добрият начин да погледнеш другия – анонимния герой на информационните агенции – е да говориш неговия език.

Да изпишеш името му така както са го назовали родителите му , а не информационните агенции, за да не остане той анонимен мъченик, светец или престъпник от виртуален далечен свят. Да опознаеш чрез словото неговия свят, неговата история. Всеки филолог знае, че няма богат и беден език – езикът е отражение на материалната и духовната култура на един народ и за него е винаги самодостатъчен. Всяко нещо сътворено от човешкия дух е великолепно и достойно.

Работата с източни езици е една особено благородна мисия за повече мир и солидарност в бързоразвиващия се свят на фаст фууд и глобализация, в който сегашният баланс между Изтока и Запада е просто моментното състояние на един дълъг и променлив исторически процес.

Напоследък често се сещам за една доста мъдра азерска поговорка:

Ruh insan bənədində məskan salmış Allahdır!

Душата – това е Господ, намерил приют в тялото на човек.