За още повече дим

Пепелник

Според СЗО (Преамбюл на РККТ), „разпространяването на тютюневата епидемия е глобален проблем със сериозни последици върху общественото здраве, изискващ възможно най-широко международно сътрудничество и участие на всички страни за ефективен, правилен и координиран международен отговор,“

Пушач съм от 10 години – запалих за първи път в гимназията, защото беше модерно и бунт срещу порядъка, който ме правеше cool. В началото се успокоявах, че винаги мога да ги спра, докато не дойде момента, в който не можех вече да го направя. По принцип съм човек с воля, инатлив, но така и не успях да се откажа от този вреден навик, въпреки многобройните опити. То не бяха хапчета, терапии на отвращението, жена непушачка и така нататък – не помага. Цигареният дим някак си е втъкан в ежедневието ми и докато съм млад и здрав, нямам така необходимият непосредствен външен стимул, който да ме накара да спра.А си трябва.

Разказвам това, защото вчера със съжаление научих, че управляващото мнозинство е на път да реализира заявените си мераци да върне стария режим за тютюнопушене на закрити обществени места. Внесен е законопроект с предимно икономически аргументи, които, едно на ръка, че са несъстоятелни, но и издават жестоко неразбиране на проблема.

А той е, че тютюнопушенето е тежка зависимост, болест и трябва да бъде третирано като такава.

В тази връзка, когато говорим за ползите и вредите от такива правила и правата, които дават на групи от населението, трябва да ги разглеждаме първо от гледна точка на здравето и живота на хората, характера на това явление, което е наркомания, и чак след това да се търсят икономически аргументи, ако има такива.

Сега действащата забрана, както и всякакви други ограничения на свободното тютюнопушене, ми създават условия да се тровя по-малко! Пристрастен съм към никотина, но количеството изпушени цигари много варира, в зависимост от условията за пушене. Същото важи и за спрелите тютюна пушачи – те не ходиха преди по заведения от страх да не пропушат, защото всеки им пуши в лицето и ги изкушава. И намирам забраната за чудесна, защото не дърпам по 2 кутии цигари, когато отида на дискотека – животът е друг, повярвайте ми. Да, има си някои неудобства, допушва ми се и трябва да излизам навън, но само да знаете с колко хора се запознах по входовете на тея дискотеки и колко благоприятни могат да са 5 минути тишина за забиване на някоя готина мацка 🙂

Егоистично-емоционално започнах със себе си, но по-важното – забраната пази здравето на непушачите! Научно доказано е, че пасивното тютюнопушене вреди на здравето и като такова то е общественоопасно. Аргументът, че някои собственици ще решат доброволно да забранят пушенето в заведенията си, за да привлекат „целевата група на непушачите“, би бил валиден, ако приятелството беше „заместимо“ подобно на плодовете, да кажем. Днес си купувам банани от Женския пазар, утре от „Била“, в другиден от „Метро“ и ми е все едно, вкусът е същият. Но не, хората няма да се разделят на този признак и няма да се оформят компанийки на пушачи и на непушачи. Просто едните ще отстъпят и това няма да сме кадилките, защото ние сме болни. Това обяснява защо никой не си направи заведението за непушачи, когато действаше предишния режим. Поведението на хората не е функция на елементарни счетоводни съждения, скъпи „класици“…

Ще прозвуча авто-ксенофобски като евреин анти-ционист, но според мен трябва да има строго нетолерантно отношение към пушачите на обществени места. Ние сме болни хора, пристрастени, ясно е, че трябва да си приемем дозичката, но не и да ставаме публичен пример на обществото, не да подтикваме другите да правят като нас – деца, подрастващи, не да вредим и натрапваме навиците си на околните, а точно обратното – да ни е неудобно да пушим, да ни е некомфортно, да бъде срамно, едва ли не.

По този начин създаваме подходяща обществена среда, ограничаваме условията за развитието на тази епидемия.

Идеята, втъкана в мотивите на въпросния законопроект, че ще жертваме здравето на хората, за да задвижим бизнеса, е, освен цинична, необоснована. „Забраната не се спазвала“ – ами, дори и така да е какво очакваш за една година от нейното активно прилагане? Хората тъкмо почнаха да свикват. „По-богатите ресторантьори си плащат, там не се правят проверки. Наказанията са само за малките, а при тях не ходят клиенти, защото се спазва забраната“ е напълно невярно твърдение, особено при една добре действаща правоохранителна система, за която всички мечтаем. По мои наблюдения е точно обратното – малките и затънтени местенца, където всички се познават, са системни нарушители номер едно, а в големите, особено в по-нормално време, все ще се намери някой, който е разбрал, че има права и който ще направи грандиозен скандал. Искам да попитам другарите, когато се върне стария режим, кой ще има пари да си изгради всичките необходими вентилационни инсталации и климатици? Не заместваш ли една „дискриминационна“ регулация с друга вече наистина ефективно дискриминираща?

Някои твърдят, че нямало такова нещо като „обществени места“, след като заведенията били частна собственост. Това са хора, които пледират за правосъдие и ефективна съдебна система, но ги мързи да си отворят закончето и да видят какво значи това понятие (Пар.1а от ДР ЗЗдр ). И понеже, видиш ли, заведенията били „частна собственост“, собственикът можел да си прави каквото си пожелае вътре. Мда, от утре мисля да си взема у нас ядрена бойна глава, да я сглобявам и разглобявам, даже мисля да я пробвам и в микровълновата какво ще стане, а? Съседите да си гледат работата, щото съм си у нас. А истината е проста – твоите права свършват там, където почват правата на другия. Никой няма „право на тютюнопушене“, още по-малко то да е по-силно от правото на живот и здравословна околна среда.

smuk

„Fumer c’est etre l’esclave du tabac“ – „Пушенето е да си роб на тютюна“

И, след този логически преход, малко юридически дa се изкажа – връщането на тютюнопушенето на закрити обществени места е противоправно. Върховният административен съд в едно знаково решение №7294/26.05.2011  приема, че „възможността да се пуши на обществени места, дори при ограничени условия, поставя под заплаха здравето както пушещия, така и на околните /пребиваващи или работещи в тях/ и нарушава основното и неотменимо конституционно право на гражданите на здравословна и безопасна среда на живот.“, с което съм съгласен и се гордея, че имам нещо общо с постановяването му. Допълнително съдът правилно изтъква, че отмяната на забраната (тази от 2010г.) противоречи на европейските норми и Рамковата конвенция за контрол над тютюна на СЗО [прочетете поне преамбюла], по която България е страна. Съдиите намират с основание, че „Тютюнопушенето не е субективно право, нито е защитен от закона интерес. Това е вредоносна практика, както за упражняващия я, така и за околните.“

За финал, ако се чудите в чий интерес е отмяната на тази забрана и кой стои зад това решение, ето ви една на път да бъде нарушена норма от РККТ на СЗО: „5.3. При изработването и прилагането на техните политики за обществено здраве по отношение на контрола на тютюна страните трябва да предприемат действия, които да предпазват тези политики от търговските и други интереси на тютюневата промишленост при спазване на националното законодателство.“