Заплаха за България

Снимка: в-к „Дневник“

Срам за хилядолетната ни култура, кръстопътното ни местоположение и “традиционното българско гостоприемство”. Срам за “спасяването на евреите”, “четириъгълника на толерантността” и “етническия мир”.

Срам за всичко това са последните 24 часа на България

През последните години с просто око се забелязваше, че фашизмът се надига и се опитва да се наложи като основна идея за голяма част от поколението, което израстна през 90-те и първото десетилетие на новото хилядолетие. Много хора се опитваха да повдигнат темата на базата на немалко примери — убийството на студента по медицина Михаил Стоянов в Борисовата градина, нападенията срещу участници в ежегодния “София прайд”, расистки плакати и скандирания по българските стадиони, заради които националният ни отбор беше лишен от домакинство и т.н.

Сега обаче фашизмът достигна нова висота — центърът на София в неделен следобед. Времето и мястото, запазено за семейни разходки и приятелски срещи, се превърна в грозна бойна сцена на саморазправа с хора, чието единствено прегрешение е неправилен цвят на кожата.

Кафявите амбиции

Едва ли имаше по-символичен начин, проповедниците на фашизма да ни съобщят, че вече са събрали куража и силата да определят битието ни. И заради провалът на българските институции да предпазят гражданите от едно незаконно и неморално явление, много от същите тези граждани, които не само работят и си плащат данъците, а и активно участват в това България да се превръща в по-добро общество, избраха да си останат вкъщи — пред това да бъдат обект на ксенофобията и расизма.

Същите тези институции никак не се свенят да изкарат несъразмерна сила срещу мирно протестиращите български граждани и да я ползват в продължение на дни да пази празните сгради на властта, но някак не мога (или не искат) да използват същата тази сила, за да се справят с явление, което бързо се превръща в

Най-голямата заплаха за българската демокрация

Ако ви идва да ме обвините, че прекалявам, спомнете си брилянтното стихотворение на Мартин Нимьолер “Когато те дойдоха…”:

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзните дейци, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен — вече нямаше кой да протестира.“

Защото днес са ромите и имигрантите. Утре ще са гейовете и лесбийките. Вдругиден осмелилите се да се опълчат. А след това ще дойде и твоят ред.

И впрочем днес гневът на фашистите се е обърнал срещу майките, опитали се да ги озаптят.

Ще се радвам да чуя вашето мнение в коментарите.