Идеология на съня

Сънят е несъзнателно състояние, присъщо за повечето бозайници, птици, риби и за някои безгръбначни, характеризиращо се със забавяне на дейността на тялото и организма.

В свят на разнообразието, където има спящи и относително неспящи, сънливостта трябва да има оправдание, с други думи – идеология на съня или бездействието. Сиреч, какво прави онзи другия, който ми вика, че спя, а аз как всъщност не спя, а правя нещо друго си. Ето някои от „любимите” ми парадигми на съня:

„Нищо не зависи от мен, по-добре да гледам да мина тънко в живота, вместо да се правя на герой. Аман от желаещи да се правят на интересни. СЕди мирен, бе човек!” – Добрата стара хитрост и прагматичност на българския народ + липсата на самочувствие, следствие на дълговековно мачкане. Между другото, най-полезният ефект от оставката на Орешарски би било именно повишаването на увереността.

„Не искам да обслужвам нечий интерес – защо да правя нещо, от което някой друг има интерес? Че няма и да ми платят за това?” – Класическа спънка пред всяко общо действие. Повтарям – всяко, защото няма хипотеза в реалността, в която да искаш да промениш нещо и никой друг да няма интерес от това. Идеални ситуации има само в съня – салам, стой си там!

„Ще сгрешиш!” – Красотата да бъдеш бездеен, но безгрешен.

„Нищо няма да се промени!” – вижте пак горе: „несъзнателно състояние, присъщо за повечето бозайници, птици, риби и за някои безгръбначни…”

„Ооо, аз не искам с тоя да правя каквото и да е!” – Когато всъщност не искаш въобще да правиш каквото и да е. Или пък просто свръхподозрителността е разкъсала всяка връзка на солидарност между хората.

И така, мога да изреждам много други такива ключови тези, но всички много добре знаем за какво става въпрос. Идеята ми да напиша това е, че събуждането минава през разбиването на тази „идеология на съня”. Една по една всичките парадигми да отидат в коша. Защото без будни граждани, няма как да имаме качествена промяна. Тъй, че будността, критичността, активността и съзидетелността трябва да станат правило, което не търпи оправдания.