За неизбежността, консерватнотно мислене и нежеланият прогрес

От какво произлиза думата „консервативен“? Ами разбира се, че от консерва. Нещо затворено, което като се отвори и има кратък срок на годност. Консервативното оцелява в свят от промени, само докато е капсулирано. Така около него може и да си вали, да си пече, но то си остава такова, каквото си е.
Такива сме и повечето българи. Мислим си, че България е една консерва и ако успеем да не я отваряме много, ще си останем ние тук и никой няма да ни пречи. С дълъг срок на годност.

Слабо се интересуваме какво е глобализация и прогрес.

Било то нещо лошо или добро, ние просто отказваме да повярваме, че ги има и си мислим, че вятърът, който духа над България е български; слънцето, което ни топли, изплува от Дунав и се сгушва вечер в полите на Родопите и Рила и листата падат есенно време от дърветата, само за да ни напомнят, че иде зима.
Ние сме на един остров. И на този остров не искаме никой друг освен нас си. Ние сме си създали една кочина и хаос, но си е наш, и не искаме никой да ни се меша. Идват от ЕС и казват – не си усвоявате парите като хората. Кои бяхте пък вие? България е била на три морета и много преди немци и французи да почнат заедно да копат въглища и да искат да правят „sui generis“ от този континент.
Някъде започва война и видиш ли в малка, далечна България се пръкват бежанци. Не ги щем. Не искаме араби, турци, цигани да бродят по нашите земи и да оплождат жените ни. Искаме само ние да си яздим конете по тучните пасища и да пием руйно вино от бокали, докато се стича по косматите ни гърди.
Ми някакви други пък ще парадират, че правят любов със себеполови? Кои сте и вие? И вас ви зачеркваме от картата на света (България), с което автоматично просто не съществувате.
Светът бил оплетен и ако една икономика пострадала, засягала всички. Е кви са тия глупости? Какво ни интересува дали САЩ ще си вземат трилионите? Нас пари давали ли са ни? Ай сиктир.
Това е България. Една екзотично консервативна страна, пазеща традиции и битност. Тук българите се уважаваме, защото сме си едно цяло.И се държим за ръце, когато дойде външна опасност. Една приказна страна, която пази статуквото с цената на всичко.

Иначе ако не бяхме единни защо ще сме консервативни?

Да видим. Ако не бяхме единни, но консервативни, излиза, че сме най-прецакани. Защото това, което се случва по света днес се нарича с една недолюбвана от нас дума „прогрес“. Той е свързан с друга дума „неизбежен“. Двете в съчетание правят „неизбежен прогрес’, което за нас е като лош кошмар. И понеже не ги обичаме тия думи, ние се правим, че не съществуват, а още повече, че не се и случват.
Ние просто казваме – не искаме да ни купуват земята; не искаме да ни оплождат чужденци жените; не искаме да сме бедни заради другите;не искаме да участваме в никакви съюзи, в които се иска от нас нещо.
Ние просто не искаме, бе. И толкоз. Дали обаче това все пак неизбежно ще се случи, нас не ни интересува.
И така, докато борим с овчи инат неизбежността, ние пропускаме да вземе участие в прогреса и да спечелим нещо от него. Защото той е неизбежен. И докато се правим, че не сме част от света около нас, бавно, но славно ни обладават всякакви раси, култури и идеологии. И ние хем не щем, хем сме се дали.
Консерви бе. Които рано или късно отварят. По един или друг начин.