3 проблема на пенсионната анти-реформа

Снимка: Isaac Torrontera via Compfight cc

В петък Народното събрание прие с много спорен процес едно наглед техническо решение, което обаче може да има сериозни финансови последици за всички нас – не днес, но с голяма сигурност утре. Накратко, т.нар. пенсионна „анти-реформа“ представлява грешното решение на един зле поставен проблем, с много тънко прикрити политически и частни интереси. Проблемите идват от три основни посоки: процесът на вземане на решението, аргументите за „свободен избор“ и ефектите върху някои основи пазари в страната.

Какво приеха ГЕРБ и ДПС?

Първо обаче нека сме наясно какво беше гласувано: родените след 1959 г. да могат еднократно да прехвърлят вноската си от задължителното частно осигуряване в общия солидарен фонд на НОИ. Очаква се да се даде около месец на осигуряващите се да заявят изрично своето желание да продължат да внасят част от своята вноска в частен фонд, като в противен случай натрупаните там средства ще се прехвърлят в държавния такъв автоматично. Сега навлизащите на пазара на труда пък ще имат една година да декларират желание за частни осигуровки, като ако не направят това в този срок техните задължителни осигуровки също завинаги ще бъдат изцяло насочени към НОИ.

Зад това има няколко позитивни аспекта от чисто технократска гледна точка. На първо и основно място, така се атакува един много сериозен проблем в пенсионната система, а именно липсата на ефективна пазарна дисциплина при пенсионните фондове. В момента те имат гарантирани средства от всеки осигуряващ се българин, които се трупат при тях и които ние не можем да управляваме или да ползваме; резултатът от тази гаранция е липсата на стимул за резултати, което изглежда е в основата на ниската доходност на частните пенсионни фондове. Второ, това означава преливане на една част от около 7 млрд. лв. ресурс в частните фондове към държавния НОИ, намалявайки нуждата от държавна субсидия за института, която запълва дупка от около 4 млрд. годишно в неговия бюджет (с който се изплащат днешните пенсии). Това съответно ще намали и фискалния дефицит, поне на теория. Трето, това може да се разглежда и като намерение да се засили солидарния модел на пенсионно осигуряване. Проблемът обаче е, че тези причини не се посочват като основния мотив за тази промяна, докато другите ефекти от мярката имат много по-големи дългосрочни отрицателни ефекти.

Реформа в 12 без 5?

Нека започнем с това, което е за мен фундаменталният проблем – процесът по вземане на такова решение, което влияе на цялата пенсионна система и има ефекти за всички нас и то в дългосрочен план. Един бърз поглед към хронологията: предложението не е част от закона за бюджета, а е добавено миналата неделя изведнъж в бюджетната комисия и гласувано набързо без публичност и дебати. След това медиите, или поне някои от тях, подхванаха темата, активизираха се, естествено и самите пенсионни фондове. В петък сутринта изглеждаше, че промените са оттеглени…докато Горанов не влезе яростен в оперативката на ГЕРБ, заплашвайки с оставка ако поправките не минат. Това е доста притеснително и показва, че те са жизненоважни за финансовия министър, смятан за близък до Пеевски и доскоро начело на Общинска банка, също близка до фирмите на роднините на депутата от ДПС. По този начин, в петък вечерта – последен работен ден на НС преди коледните празници – то прие без публичен дебат и най-вече, без каквато и да е известна оценка или обосновка за икономическите ефекти от тази мярка, промени, които засягат всички нас за години напред. При това с гласовете на ДПС и въпреки нежеланието на коалиционните партньори и квази-партньори, рискувайки стабилността на управлението.

Психология и пенсии

Вторият проблем за мен е свързан с дълбоката невалидност на основния аргумент за реформата, а именно идеята за „свободен избор“ за осигуряващите се. Накратко, има множество изследвания в областта на поведенческата икономика (смесица между икономика, психология и реалност), която показва как хората вземат решения и как промяната на „условието по подразбиране“ (default choice) сериозно влияе на решенията на хората. Това е резултат най-често или от твърде високите моменти разходи – например за анализ на възможностите или време за подаване на декларации, или защото хората разглеждат автоматично условието по подразбиране като препоръка от експерт. Този ефект е дори по-силен при пенсиите заради психологичната склонност на хората да оценяват все по-малко ефектите от действия колкото по-далеч в бъдещето са те спрямо нещата, които се случват „тук и сега“ (discounting the future). В някои случаи това може да се използва, за да се направят подобрения в интерес на хората, но това се основава на основно допускане, че този, който прави промени, е мотивиран само и единствено от подобряването на качеството на живот на всички (welfare maximizing agent на икономически жаргон). За съжаление, това допускане е често нарушавано в българския контекст и според мен включително и в този случай. Всичко това показва, че тази мярка не е „просто“ един вид допълнителен „свободен избор“, а вид социално инженерство, при това изглежда не в интерес на обществото.

Икономическите ефекти от „реформата“

На трето, но определено не последно място, са разбира се икономическите ефекти от тази мярка. Ясен е краткотрайния ефект – еднократно и неустойчиво подобряване на ситуацията в НОИ. Но дълготрайните ефекти може да са сериозни, а решението се взима въпреки липсата на анализи за тях. Няколко ефекта от изтичането на средства от частните пенсионни фондове лесно могат да се предположат. Първо, намалява се потенциала за вътрешни инвестиции на България – пенсионните фондове инвестират средствата си в дългосрочни проекти със стабилна, но нискорискова възвращаемост, което позволява вътрешното финансиране на големи по мащаб, често инфраструктурни, проекти, които вероятно иначе не биха се реализирали. Второ, със своя мащаб пенсионните фондове са основни играчи на капиталовия пазар и нанасяйки им подобен удар се забавя неговото средносрочно развитие, съответно отново се намалят възможностите за вътрешно финансиране. Ефектът е особено голям и за държавата, чиито ценни книжа често се изкупуват именно от такива пенсионни фондове на сравнително по-ниски нива. Трето, възможно е това да доведе до разпродажба на активи от фондовете на ниски цени, за да покрият ликвидните си нужди, които да бъдат изкупени от „правилните“ хора и след това лесно препродадени за печалба.

Накратко, именно тези три проблема – начинът на вземане на решение, прикритието на „свободния избор“ и негативните икономически ефекти – обясняват защо това е „анти-реформа“. Да, частните пенсионни фондове определено не са примери за подражание и трябва да имат по-добра пазарна дисциплина и да убеждават хората да инвестират в тях с устойчиви резултати, но горните елементи подсказват, че не това е основната мотивация на неизвестните към момента автори на това предложение. Тази цел може да бъде постигната с много по-ясни и внимателни стъпки, които не оставят привкус, че отново определени кръгове използват отново държавни механизми за разчистване на своите сметки. А даже още по-тъжното е контрастът между бързината и решителността на тази анти-реформа и поредното отлагане на истинските решения за пенсионната система. Дано това не се превърне в традиционен подход на това управляващо мнозинство, което дойде именно с (поредните) заявки за ключови реформи.